Програмата “Интеркосмос” и съответно Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство (НКИИКП) са структурирани първоначално в четири постоянно действащи работни групи: космическа физика, спътникови съобщения, космическа биология и медицина и космическа метеорология [2]. Ръководители на съответните работни групи в НКИИКП са: акад. К. Серафимов, ст.н.с. И. Игнатов–зам. министър на съобщенията, проф. Г. Настев– зам. министър на здравеопазването и ст.н.с. К. Станчев – началник на ХМС – БАН [2]. 

През 1969г. директор на Групата по физика на космоса е акад. Кирил Серафимов, която длъжност изпълнява до 1974 г. В началото са назначени трима инженери (Стефан Чапкънов, Таня Иванова и Мария Петрунова, в последствие и техникът Георги Соколов). Групата се структурира през 1970 г., с провеждането на първия конкурс за научен сътрудник, спечелен от проф. Иван Кутиев. По-късно са приети проф. Цветан Дачев, проф. Димитър Теодосиев, Людмил Банков, доц. Георги Станев и други способни млади физици и инженери. Първият успех идва бързо – през месец декември 1972 г. на борда на спътника “Интеркосмос-8” вече се намира и успешно работи електронно-йонния детектор (сонда на Ленгмюр) “П-1”. Това е първия български спътников прибор, изработен изцяло в България под ръководството на проф. Стефан Чапънов и изпълняващ българска научна програма. Ето защо официално се приема, че с “Интеркосмос-8” започва фактическото участие на България в космическите изследвания [3]. На по-късен етап, през 1974 г., е създадена нова работна група по дистанционно изследване на Земята от космоса [4]. У нас тя е ръководена от акад. Димитър Мишев.

През 1975 г. с решение на Бюрото на Министерски съвет Групата по физика на космоса прераства в Централна лаборатория за космически изследвания (ЦЛКИ) и в нея практически се съсредоточава цялостното участие на страната ни в космическата физика [2]. За директор на ЦЛКИ е назначен акад. Кирил Серафимов [2]. ЦЛКИ-БАН има 4 секции (впоследствие направления): Космическа физика – с ръководител проф. Иван Кутиев; Космическо приборостроене  – с ръководител проф. Стефан Чапкънов; Базова обсерватория в Стара Загора – с ръководител проф. Митко Гогошев; Дистанционно изследване на Земята от космоса – с ръководител акад. Димитър Мишев [5].

Почти десет години по-късно, през 1984, със секретно решение №14 от 4 април 1984 г. на заседание на Секретариата на ЦК на БКП към Централната лаборатория за космически изследвания при Българска академия на науките (БАН) е създаден военизиран сектор за специални космически изследвания.

През 1987 г. ЦЛКИ-БАН е преструктурирана в Институт за космически изследвания (ИКИ – БАН). През октомври 1990 г. като самостоятелно звено от ИКИ-БАН се отделя и се създава ново звено към Академията: Лаборатория по слънчево-земни въздействия (ЛСЗВ – БАН). Неин директор е акад. Димитър Мишев. През 1996 г. ЛСЗВ – БАН се трансформира в Централна лаборатория за слънчево-земни въздействия (ЦЛСЗВ – БАН) и към нея се обособява филиал в гр. Стара Загора, а през 2008 г. се преобразува в Институт за слънчево-земни въздействия (ИСЗВ – БАН) [6].

В рамките на реформата в Българската академия на науките с решение на Общото събрание на БАН от 23 март 2010 г. Институтът за космически изследвания (ИКИ) се слива с Института за слънчево-земни въздействия (ИСЗВ). Новото звено на БАН е наречено Институт за космически и слънчево-земни изследвания (ИКСИ – БАН) [6].  От началото на 2012 г., с решение на Общото събрание на БАН, Институтът се преименова на Институт за космически изследвания и технологии (ИКИТ – БАН) [6].